Един сладък бонбон първокласник

Вчера влязох в пом. дирекцията по работа и след мен нахлу един малък сладур, който започна бурно да се възмущава защо трябвало да остава в занималнята. Той не искал да стои там и се оплакваше, че никой не бил дошъл да го прибере. Оказа се, че е дете от дома за сираци. Беше толкова нещастен, че е принуден против волята си да остане в училището, че направо ми се скъса сърцето. Пом. директорката и още една колежка нейна приятелка го гледаха със съчувствие и се чудеха как да постъпят. Все пак уговорката е да той да стои в училището - в дома разчитат, че тук ще си напише домашните. Е да, ама като е такова положението, не смятам, че трябва да измъчваме детето. Поканих го да дойде с мен, за да го изпратя заедно с две мои ученички, които също живеят в този дом - за него каки от ІV клас - да се прибере. Той с готовност се съгласи, хванах го за ръка и поехме към класната стая. Двете момичета приеха да го съпроводят до дома. Влезе Маргото, която също ахна, като видя този малък бонбон, който много разпалено продължаваше да ни убеждава, че не иска да остава в занималнята. Тя го попита какво не му харесва в занималнята и той заяви: "Ами защото там е много грозно!". "Защо да е грозно?" - продължи да го разпитва тя. "Защото госпожата ме дърпа за ръката и ме бута..." Тръгнахме с момичетата и с първолака да се изпращаме. Във фоайето се натъкнахме на колежката от занималнята, която, като ни видя, каза, че той трябва непременно да дойде при нея. Започна малка разправия, в която аз тактично се опитах да й обясня, че ситуацията изисква детето да не бъде насилвано. Тя продължи да настоява, а малкият, който ме беше хванал за ръката все по-силно я стискаше и с ужас в очите не спираше да повтаря, че няма да отиде в занималнята. Колежката зави към коридора, а групата от дома за сираци продължи по пътя към къщи. Малко по-късно в учителската стая отново се засякох с колежката от занималнята и й казах, че в случая не беше уместно да насилваме детето. Попитах я какво е ставало в занималнята и какъв е проблемът с това дете. Тя заяви, че той досега не е ходил на занималня и не разбира какъв може да е проблемът. Като всичко, което ми се случва, и това ми се стори доста странно. И какво сега? Кой от двамата лъже - колежката или първолака? А може и двамата да казват истината. Всъщност възможно е той само да се е срещнал веднъж с колежката и тя да му е хванала малко по-грубо ръчичката, от което той да си направил съответните заключения. Сигурно така е станало. Все пак ще се опитам да си изясня нещата при първа възможност. Ето го и Вальо - така се казва първолакът :)